код

Речник на българския език

код — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ко̀дът, ко̀да, мн. ко̀дове, (два) ко̀да, м.
1. Система от условни знаци за предаване на тайна информация. Разчитам код. Използвам код. Разкривам код.
2. Система от условни команди под формата на числа и комбинации, прилагани при електронни устройства. Прилагам код. Влизам в компютър чрез код.
• Наследствен код. — Спец. Наследствена информация, представена в нуклеиновите киселини у животните и растенията.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • кот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. код
непълен член ко-да
пълен член ко-дът
мн.ч. ко-до-ве
членувано ко-до-ве-те
бройна форма ко-да
звателна форма —

Връзки