прекъсвач

Речник на българския език

прекъсва̀ч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. прекъсвачи, (два) прекъсвача, м. Приспособление за прекъсване на електрическия ток по веригата.

Грешни изписвания (3)

  • прекасвач
  • прикасвач
  • прикъсвач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-къс-вач
непълен член пре-къс-ва-ча
пълен член пре-къс-ва-чът
мн.ч. пре-къс-ва-чи
членувано пре-къс-ва-чи-те
бройна форма пре-къс-ва-ча
звателна форма