гаф

Речник на българския език

гаф — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

га̀фът, га̀фа, мн. га̀фове, (два) га̀фа, м. Разг. Неуместна, нетактична постъпка; неволна грешка с последици.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гаф
непълен член га-фа
пълен член га-фът
мн.ч. га-фо-ве
членувано га-фо-ве-те
бройна форма га-фа
звателна форма —

Връзки