несполучлѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
несполучлѝва, несполучлѝво, мн. несполучлѝви, прил. Който е свързан с несполука; неуспешен. Несполучлив опит.
същ. несполучлѝвост, несполучливостта̀, ж.
същ. несполучлѝвост, несполучливостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- несполочлив
- неспулочлив
- неспулучлив
- нисполочлив
- нисполучлив
- ниспулочлив
- ниспулучлив
- несполочлиф
- несполучлиф
- неспулочлиф
- неспулучлиф
- нисполочлиф
- нисполучлиф
- ниспулочлиф
- ниспулучлиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | нес-по-луч-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | нес-по-луч-ли-вия | ||
| пълен член | нес-по-луч-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | нес-по-луч-ли-ва | ||
| членувано | нес-по-луч-ли-ва-та | ||
| ср. р. | нес-по-луч-ли-во | ||
| членувано | нес-по-луч-ли-во-то | ||
| мн. ч. | нес-по-луч-ли-ви | ||
| членувано | нес-по-луч-ли-ви-те | ||