напразен

Речник на българския език

напра̀зен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

напра̀зна, напра̀зно, мн. напра̀зни, прил.
1. Безполезен, безуспешен. Напразни опити.
2. Неоснователен, ненужен, безпредметен. Напразни съмнения.

Грешни изписвания (3)

  • напразин
  • нъпразен
  • нъпразин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нап-ра-зен
непълен член нап-раз-ния
пълен член нап-раз-ни-ят
ж. р. нап-раз-на
членувано нап-раз-на-та
ср. р. нап-раз-но
членувано нап-раз-но-то
мн. ч. нап-раз-ни
членувано нап-раз-ни-те