несъстоя̀телен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
несъстоя̀телна, несъстоя̀телно, мн. несъстоя̀телни, прил.
1. Който не е в състояние да плаща. Несъстоятелен длъжник.
2. Неприемлив, неубедителен. Несъстоятелни обвинения.
1. Който не е в състояние да плаща. Несъстоятелен длъжник.
2. Неприемлив, неубедителен. Несъстоятелни обвинения.
Синоними
Грешни изписвания (31)
- несастоятелен
- несастоятелин
- несастоятилен
- несастоятилин
- несастуятелен
- несастуятелин
- несастуятилен
- несастуятилин
- несъстоятелин
- несъстоятилен
- несъстоятилин
- несъстуятелен
- несъстуятелин
- несъстуятилен
- несъстуятилин
- нисастоятелен
- нисастоятелин
- нисастоятилен
- нисастоятилин
- нисастуятелен
- нисастуятелин
- нисастуятилен
- нисастуятилин
- нисъстоятелен
- нисъстоятелин
- нисъстоятилен
- нисъстоятилин
- нисъстуятелен
- нисъстуятелин
- нисъстуятилен
- нисъстуятилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | не-със-то-я-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не-със-то-я-тел-ния | ||
| пълен член | не-със-то-я-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | не-със-то-я-тел-на | ||
| членувано | не-със-то-я-тел-на-та | ||
| ср. р. | не-със-то-я-тел-но | ||
| членувано | не-със-то-я-тел-но-то | ||
| мн. ч. | не-със-то-я-тел-ни | ||
| членувано | не-със-то-я-тел-ни-те | ||