неприемлив

Речник на българския език

неприемлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

неприемлѝва, неприемлѝво, мн. неприемлѝви, прил. Който не може да се приеме. Неприемливо твърдение.
същ. неприемлѝвост, неприемливостта̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • непреемлив
  • непреимлив
  • неприимлив
  • нипреемлив
  • нипреимлив
  • ниприемлив
  • ниприимлив
  • непреемлиф
  • непреимлиф
  • неприемлиф
  • неприимлиф
  • нипреемлиф
  • нипреимлиф
  • ниприемлиф
  • ниприимлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. неп-ри-ем-лив
непълен член неп-ри-ем-ли-вия
пълен член неп-ри-ем-ли-ви-ят
ж. р. неп-ри-ем-ли-ва
членувано неп-ри-ем-ли-ва-та
ср. р. неп-ри-ем-ли-во
членувано неп-ри-ем-ли-во-то
мн. ч. неп-ри-ем-ли-ви
членувано неп-ри-ем-ли-ви-те