недопустѝм
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
недопустѝма, недопустѝмо, мн. недопустѝми, прил.
1. Който не се допуска за възможен.
2. Който не може да се търпи; непоносим, непозволен. Недопустимо поведение.
същ. недопустѝмост, недопустимостта̀, ж.
1. Който не се допуска за възможен.
2. Който не може да се търпи; непоносим, непозволен. Недопустимо поведение.
същ. недопустѝмост, недопустимостта̀, ж.
Грешни изписвания (7)
- недопостим
- недупостим
- недупустим
- нидопостим
- нидопустим
- нидупостим
- нидупустим
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | не-до-пус-тим | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не-до-пус-ти-мия | ||
| пълен член | не-до-пус-ти-ми-ят | ||
| ж. р. | не-до-пус-ти-ма | ||
| членувано | не-до-пус-ти-ма-та | ||
| ср. р. | не-до-пус-ти-мо | ||
| членувано | не-до-пус-ти-мо-то | ||
| мн. ч. | не-до-пус-ти-ми | ||
| членувано | не-до-пус-ти-ми-те | ||