незако̀нен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
незако̀нна, незако̀нно, мн. незако̀нни, прил.
1. Противозаконен; който не е съобразен със закона или го нарушава. Незаконно деяние.
2. Който не се основава на закона. Незаконна търговия.
същ. незако̀нност, незаконността̀, ж.
1. Противозаконен; който не е съобразен със закона или го нарушава. Незаконно деяние.
2. Който не се основава на закона. Незаконна търговия.
същ. незако̀нност, незаконността̀, ж.
Синоними
- беззаконен, противозаконен, незаконосъобразен, в нарушение на закона, непозволен, забранен, запретен, недопустим, неправилен, неоснователен, неправ, несправедлив
- безконтролен, безотговорен, своеволен
- недействителен, невалиден
- наказуем, престъпен
- лъжлив, неверен, погрешен, неточен, фалшив
- нередовен
- неистински, подставен, фиктивен, подправен, привиден, престорен
Грешни изписвания (7)
- незаконин
- незъконен
- незъконин
- низаконен
- низаконин
- низъконен
- низъконин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | не-за-ко-нен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не-за-кон-ния | ||
| пълен член | не-за-кон-ни-ят | ||
| ж. р. | не-за-кон-на | ||
| членувано | не-за-кон-на-та | ||
| ср. р. | не-за-кон-но | ||
| членувано | не-за-кон-но-то | ||
| мн. ч. | не-за-кон-ни | ||
| членувано | не-за-кон-ни-те | ||