престъпен

Речник на българския език

1. престъ̀пен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

престъпна, престъпно, мн. престъпни, прил. Който се отнася до престъпление. Престъпен план. Престъпна идея.

Грешни изписвания (3)

  • престъпин
  • пристъпен
  • пристъпин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. прес-тъ-пен
непълен член прес-тъп-ния
пълен член прес-тъп-ни-ят
ж. р. прес-тъп-на
членувано прес-тъп-на-та
ср. р. прес-тъп-но
членувано прес-тъп-но-то
мн. ч. прес-тъп-ни
членувано прес-тъп-ни-те

2. престъпен — мин. страд. прич. м. р.

престъпен е производна форма на престъпя (мин. страд. прич. м. р.).