позорен

Речник на българския език

1. позо̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

позо̀рна, позо̀рно, мн. позо̀рни, прил. Който причинява позор. Позорни кавги.
На позорния стълб. — На публична критика.

Грешни изписвания (3)

  • позорин
  • пузорен
  • пузорин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-зо-рен
непълен член по-зор-ния
пълен член по-зор-ни-ят
ж. р. по-зор-на
членувано по-зор-на-та
ср. р. по-зор-но
членувано по-зор-но-то
мн. ч. по-зор-ни
членувано по-зор-ни-те

2. позорен — мин. страд. прич. м. р.

позорен е производна форма на позоря (мин. страд. прич. м. р.).