безславен

Речник на българския език

безсла̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безсла̀вна, безсла̀вно, мн. безсла̀вни, прил. Позорен, жалък, безуспешен. Безславен край.

Грешни изписвания (7)

  • безславин
  • беславен
  • беславин
  • бизславен
  • бизславин
  • биславен
  • биславин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-сла-вен
непълен член без-слав-ния
пълен член без-слав-ни-ят
ж. р. без-слав-на
членувано без-слав-на-та
ср. р. без-слав-но
членувано без-слав-но-то
мн. ч. без-слав-ни
членувано без-слав-ни-те