неизвестен

Речник на българския език

1. неизвѐстен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

неизвѐстна, неизвѐстно, мн. неизвѐстни, прил.
1. За който няма сведения; непознат, неизучен. Открит е неизвестен вид растение.
2. Който още не е станал известен; непопулярен, непризнат. Неизвестен поет.
същ. неизвѐстност, неизвестността̀, ж.
Намирам се в неизвестност. — Няма информация къде съм.

Грешни изписвания (7)

  • неезвестен
  • неезвестин
  • неизвестин
  • ниезвестен
  • ниезвестин
  • ниизвестен
  • ниизвестин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-из-вес-тен
непълен член не-из-вес-те-ния
пълен член не-из-вес-те-ни-ят
ж. р. не-из-вес-те-на
членувано не-из-вес-те-на-та
ср. р. не-из-вес-те-но
членувано не-из-вес-те-но-то
мн. ч. не-из-вес-те-ни
членувано не-из-вес-те-ни-те

2. неизвѐстен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

неизвѐстна, неизвѐстно, мн. неизвѐстни, прил.
1. За който няма сведения; непознат, неизучен. Открит е неизвестен вид растение.
2. Който още не е станал известен; непопулярен, непризнат. Неизвестен поет.
същ. неизвѐстност, неизвестността̀, ж.
Намирам се в неизвестност. — Няма информация къде съм.

Грешни изписвания (7)

  • неезвестен
  • неезвестин
  • неизвестин
  • ниезвестен
  • ниезвестин
  • ниизвестен
  • ниизвестин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-из-вес-тен
непълен член не-из-вес-т-ния
пълен член не-из-вес-т-ни-ят
ж. р. не-из-вес-т-на
членувано не-из-вес-т-на-та
ср. р. не-из-вес-т-но
членувано не-из-вес-т-но-то
мн. ч. не-из-вес-т-ни
членувано не-из-вес-т-ни-те