чудат

Речник на българския език

чуда̀т прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

чуда̀та, чуда̀то, мн. чуда̀ти, прил. Който има нетипично, странно, особено поведение, форма, вид, съдържание и др. Чудат човек. Чудато облекло. Чудати растения.
чуда̀тост, чудатостта̀, мн. чуда̀тости, ж.

Грешни изписвания (1)

  • чодат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. чу-дат
непълен член чу-да-тия
пълен член чу-да-ти-ят
ж. р. чу-да-та
членувано чу-да-та-та
ср. р. чу-да-то
членувано чу-да-то-то
мн. ч. чу-да-ти
членувано чу-да-ти-те