небивал

Речник на българския език

небѝвал прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

небѝвала, небѝвало, мн. небѝвали, прил. Който не се е случвал по-рано; неочакван, рядък. Това е небивал успех за нас.

Грешни изписвания (3)

  • небивъл
  • нибивал
  • нибивъл

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-би-вал
непълен член не-би-ва-лия
пълен член не-би-ва-ли-ят
ж. р. не-би-ва-ла
членувано не-би-ва-ла-та
ср. р. не-би-ва-ло
членувано не-би-ва-ло-то
мн. ч. не-би-ва-ли
членувано не-би-ва-ли-те