равен

Речник на българския език

1. ра̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

равна, равно, мн. равни, прил.
1. По който няма издатини и вдлъбнатини. Равна повърхност.
2. Водоравен, прав. Равен път.
3. Еднакъв с друг по размери, стойност, тежина, значение и др. Равни величини. Говоря като с равен.
4. Прен. Равномерен, монотонен. Равно бръмчене на мотора. м., само ед. Растение с широки къдрави листа и гроздовидни съцветия.

Грешни изписвания (1)

  • равин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ра-вен
непълен член рав-ния
пълен член рав-ни-ят
ж. р. рав-на
членувано рав-на-та
ср. р. рав-но
членувано рав-но-то
мн. ч. рав-ни
членувано рав-ни-те

2. Ра̀вен географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Равин