гладък

Речник на българския език

гла̀дък прилагателно име (тип 80) редактиране

Значение

гла̀дка, гла̀дко, мн. гла̀дки, прил.
1. Който е с равна повърхност, без грапавини.
2. Прен. Лек, плавен. Гладка реч.
нареч. гла̀дко. Събранието мина гладко.
същ. гла̀дкост, гладкостта̀, ж.

Грешни изписвания (1)

  • гладак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гла-дък
непълен член глад-кия
пълен член глад-ки-ят
ж. р. глад-ка
членувано глад-ка-та
ср. р. глад-ко
членувано глад-ко-то
мн. ч. глад-ки
членувано глад-ки-те