гланцов

Речник на българския език

гла̀нцов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. гланц

Грешни изписвания (3)

  • гланцув
  • гланцоф
  • гланцуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. глан-цов
непълен член глан-цо-вия
пълен член глан-цо-ви-ят
ж. р. глан-цо-ва
членувано глан-цо-ва-та
ср. р. глан-цо-во
членувано глан-цо-во-то
мн. ч. глан-цо-ви
членувано глан-цо-ви-те