гланц
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
гла̀нцът, гла̀нца, само ед., м.
1. Лъскавина, блясък.
2. Лъскаво вещество, което се нанася върху повърхността на дървени, кожени или метални предмети за предпазване и блясък; политура, лак, лустро.
прил. гла̀нцов, гла̀нцова, гла̀нцово, мн. гла̀нцови. Гланцова хартия.
1. Лъскавина, блясък.
2. Лъскаво вещество, което се нанася върху повърхността на дървени, кожени или метални предмети за предпазване и блясък; политура, лак, лустро.
прил. гла̀нцов, гла̀нцова, гла̀нцово, мн. гла̀нцови. Гланцова хартия.
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | гланц | |
|---|---|---|
| непълен член | глан-ца | |
| пълен член | глан-цът | |
| мн.ч. | глан-цо-ве | |
| членувано | глан-цо-ве-те | |
| бройна форма | глан-ца | |
| звателна форма | — | |