емайл

Речник на българския език

ема̀йл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Непрозрачна стъкловидна маса, с която се покриват метални или керамични изделия.
2. Спец. В медицината — вещество, с което са обвити зъбите; глеч. Зъбен емайл.
прил. ема̀йлов, ема̀йлова, ема̀йлово, мн. ема̀йлови.

Грешни изписвания (1)

  • имайл

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. емайл
непълен член емай-ла
пълен член емай-лът
мн.ч. емай-ли
членувано емай-ли-те
бройна форма емай-ла
звателна форма