глазура

Речник на българския език

глазу̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. глазу̀ри, ж. Спец.
1. Стъкловидно лъскаво вещество, с което се покриват глинени, фаянсови и др. изделия.
2. Гъста захарна смес с белтъци за покриване на торти.
3. Гъст сладък сироп за захаросване на плодове.

Грешни изписвания (3)

  • глазуръ
  • глъзура
  • глъзуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гла-зу-ра
членувано гла-зу-ра-та
мн.ч. гла-зу-ри
членувано гла-зу-ри-те
звателна форма