глеч

Речник на българския език

глеч съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

глечта̀, само ед., ж. Вещество за покриване на глинени изделия за предпазване и гладкост.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. глеч
членувано глеч-та
мн.ч. гле-чи
членувано гле-чи-те
звателна форма