блясък

Речник на българския език

бля̀сък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. бля̀съци, (два) бля̀съка, м.
1. Силна, ярка светлина; лъскавина, отблясък. Силният блясък на светкавиците осветяваше пътя.
2. Прен. Само ед. Великолепие, пищност, красота, изящество. Тя се показа в целия си блясък.

Грешни изписвания (1)

  • блясак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бля-сък
непълен член бля-съ-ка
пълен член бля-съ-кът
мн.ч. бля-съ-ци
членувано бля-съ-ци-те
бройна форма бля-съ-ка
звателна форма