разко̀ш
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед.
1. Прекомерно богатство; излишество, разточителство. Тъне в разкош.
2. Пищност, прекомерна и разточителна красота. Този разкош ме потиска.
3. Разг. Материална придобивка, която е желана, но труднодостъпна за някого поради финансови причини.
4. Жарг. Като междум. Много красиво, великолепно. Видя ли, роклята? Разкош!
1. Прекомерно богатство; излишество, разточителство. Тъне в разкош.
2. Пищност, прекомерна и разточителна красота. Този разкош ме потиска.
3. Разг. Материална придобивка, която е желана, но труднодостъпна за някого поради финансови причини.
4. Жарг. Като междум. Много красиво, великолепно. Видя ли, роклята? Разкош!
Синоними
Грешни изписвания (1)
- ръзкош
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | раз-кош | |
|---|---|---|
| непълен член | раз-ко-ша | |
| пълен член | раз-ко-шът | |
| мн.ч. | раз-ко-ши | |
| членувано | раз-ко-ши-те | |
| бройна форма | раз-ко-ша | |
| звателна форма | — | |