разточѝтелство
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
ср., само ед.
1. Неразумно пилеене.
2. Прен. Претрупаност, пищност, словно излишество. Езиково разточителство.
1. Неразумно пилеене.
2. Прен. Претрупаност, пищност, словно излишество. Езиково разточителство.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- разточителству
- разточитилство
- разточитилству
- разтучителство
- разтучителству
- разтучитилство
- разтучитилству
- ръзточителство
- ръзточителству
- ръзточитилство
- ръзточитилству
- ръзтучителство
- ръзтучителству
- ръзтучитилство
- ръзтучитилству
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | раз-то-чи-тел-с-т-во | |
|---|---|---|
| членувано | раз-то-чи-тел-с-т-во-то | |
| мн.ч. | раз-то-чи-тел-с-т-ва | |
| членувано | раз-то-чи-тел-с-т-ва-та |