разхищение

Речник на българския език

разхищѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. разхищения, ср. Разхищаване.

Грешни изписвания (4)

  • разхиштение
  • разхещение
  • ръзхещение
  • ръзхищение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-хи-ще-ние
членувано раз-хи-ще-ни-е-то
мн.ч. раз-хи-ще-ния
членувано раз-хи-ще-ни-я-та