разхищаване

Речник на българския език

разхища̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разхещаване
  • разхещавъне
  • разхищавъне
  • ръзхещаване
  • ръзхещавъне
  • ръзхищаване
  • ръзхищавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-хи-ща-ва-не
членувано раз-хи-ща-ва-не-то
мн.ч. раз-хи-ща-ва-ния
членувано раз-хи-ща-ва-ни-я-та