обилие

Речник на българския език

обѝлие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Изобилие, наличие на голямо количество от нещо.

Грешни изписвания (1)

  • убилие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оби-лие
членувано оби-ли-е-то
мн.ч. оби-лия
членувано оби-ли-я-та