лукс

Речник на българския език

лукс съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

лу̀ксът, лу̀кс, само ед., м. Удобства, разкош, скъпа обстановка. Живея в лукс. В дома ми цари лукс.
Категория лукс. — Най-високата категория. Хотелът е категория лукс.
Лукс е. — За нещо скъпо, дефицитно, трудно постижимо. За мене е лукс да отида на фризьор.
Позволявам си лукса. — Правя нещо, което не е по силите ми, според възможностите ми.



лу̀ксът, лу̀кса, мн. лу̀ксове, (два) лу̀кса. Спец. Единица мярка за светлина.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лукс
непълен член лук-са
пълен член лук-сът
мн.ч. лук-со-ве
членувано лук-со-ве-те
бройна форма лук-са
звателна форма