комфорт

Речник на българския език

комфо̀рт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Удобна и приятна обстановка за живеене, работа, почивка. В хотела открихме пълен комфорт. Доброто отопление създава комфорт.
прил. комфо̀ртен, комфо̀ртна, комфо̀ртно, мн. комфо̀ртни. Комфортен дом. Комфортен кабинет. Комфортен живот.

Грешни изписвания (1)

  • кумфорт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ком-форт
непълен член ком-фор-та
пълен член ком-фор-тът
мн.ч. ком-фор-ти
членувано ком-фор-ти-те
бройна форма ком-фор-та
звателна форма