заря

Речник на българския език

1. заря̀ — съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Силна слънчева светлина, обикн. при изгрев и при залез слънце. Утринна заря.
2. Само мн. В поезията — светлинни лъчи.
3. Начало, зараждане на нещо ново. Зарята на Ренесанса. Зарята на ХХ век.


ж., само ед.
1. Спец. Сигнал за проверка или сбор.
2. Илюминации по случай празник. Зарята снощи беше много красива.
3. Вечерно военно тържество с илюминации по случай празник. На Ботевата вечер има заря.

Синоними

Грешни изписвания (4)

  • зарйа
  • зарйъ
  • зърйа
  • зърйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ря
членувано за-ря-та
мн.ч. за-ри
членувано за-ри-те
звателна форма —

2. заря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

заря е производна форма на зарея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. заря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

заря е производна форма на зарея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

Връзки