зора

Речник на българския език

1. зора̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Първата светлина преди изгрев слънце. Зората изгрява.
2. Времето на разсъмване.
3. Прен. Съвсем в началото на епоха, явление. В зората на организираната борба.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • зоръ
  • зура
  • зуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зо-ра
членувано зо-ра-та
мн.ч. зо-ри
членувано зо-ри-те
звателна форма —

2. зора — ед. ч. непълен член

зора е производна форма на зор (ед. ч. непълен член).

3. зора — бройна форма

зора е производна форма на зор (бройна форма).

Връзки