сутрин

Речник на българския език

су̀трин съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

сутринта̀, мн. су̀трини, ж.
1. Първите часове от началото на деня. Денят се познава от сутринта. И тази сутрин е прохладна и свежа.
2. Като нареч. През първите часове на деня. Сутрин ходя на работа пеш, а вечер се връщам с автобус.

Грешни изписвания (1)

  • сутрен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сут-рин
членувано сут-рин-та
мн.ч. сут-ри-ни
членувано сут-ри-ни-те
звателна форма