разсъмване

Речник на българския език

разсъ̀мване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разсъмвъне
  • расъмване
  • расъмвъне
  • ръзсъмване
  • ръзсъмвъне
  • ръсъмване
  • ръсъмвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-съм-ва-не
членувано раз-съм-ва-не-то
мн.ч. раз-съм-ва-ния
членувано раз-съм-ва-ни-я-та