ранина

Речник на българския език

ра̀нина съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
На ранина. — В ранни зори, в много ранна утрин.

Грешни изписвания (3)

  • ранена
  • раненъ
  • ранинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-ни-на
членувано ра-ни-на-та
мн.ч. ра-ни-ни
членувано ра-ни-ни-те
звателна форма