заран

Речник на българския език

за̀ран съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

заранта̀, мн. за̀рани, ж. Разг.
1. Сутрин. Утре заран трябва да стана рано.
2. Като нареч. Времето сутрин. Заран спи до късно.



нареч. Диал. Утре сутринта. Заран земята ще е замръзнала.

Грешни изписвания (1)

  • зарън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ран
членувано за-ран-та
мн.ч. за-ра-ни
членувано за-ра-ни-те
звателна форма