първи

1. пъ̀рви — прилагателно име (тип 78)

Значение

първа, първо, мн. първи, числ. Като прил.
1. Който е в началото, пред който няма друг по място, качества, положение, известност и др. Първи на опашката. Първа мома в селото. Първа класа. По-първи хора.
2. Който прави нещо преди другите присъстващи или участващи. Първа стигнах до финала.
3. Прен. Висш по своята значимост; главен. Първа награда. Първа задача. Първи заместник-директор.

Синоними

челен, преден, главен, старши

Грешни изписвания (1)

първе

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч.	м. р.		пър-ви
		непълен член	пър-вия
		пълен член	пър-ви-ят
	ж. р.		пър-ва
	ж. р.	членувано	пър-ва-та
	ср. р.		пър-во
	ср. р.	членувано	пър-во-то
мн. ч.			пър-ви
мн. ч.		членувано	пър-ви-те

2. първи — м. р., ед. ч.

първи е производна форма на пръв (м. р., ед. ч.).

3. първи — мн. ч.

първи е производна форма на пръв (мн. ч.).