лустро

Речник на българския език

лу̀стро съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Остар. Лак за лъскане на обувки.
2. Лъскавина, блясък.
3. Прен. Външен, привиден блясък. Има лустро, но няма ум.

Грешни изписвания (1)

  • лустру

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лус-т-ро
членувано лус-т-ро-то
мн.ч. лус-т-ра
членувано лус-т-ра-та