полиран

Речник на българския език

1. полѝран прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • полирън
  • пулиран
  • пулирън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-ли-ран
непълен член по-ли-ра-ния
пълен член по-ли-ра-ни-ят
ж. р. по-ли-ра-на
членувано по-ли-ра-на-та
ср. р. по-ли-ра-но
членувано по-ли-ра-но-то
мн. ч. по-ли-ра-ни
членувано по-ли-ра-ни-те

2. полиран — мин. страд. прич. м. р.

полиран е производна форма на полирам (мин. страд. прич. м. р.).