равноправен

Речник на българския език

равнопра̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

равноправна, равноправно, мн. равноправни, прил. Който притежава еднакви, равни права с друг.

Грешни изписвания (7)

  • равноправин
  • равнуправен
  • равнуправин
  • ръвноправен
  • ръвноправин
  • ръвнуправен
  • ръвнуправин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. рав-ноп-ра-вен
непълен член рав-ноп-рав-ния
пълен член рав-ноп-рав-ни-ят
ж. р. рав-ноп-рав-на
членувано рав-ноп-рав-на-та
ср. р. рав-ноп-рав-но
членувано рав-ноп-рав-но-то
мн. ч. рав-ноп-рав-ни
членувано рав-ноп-рав-ни-те