пълнопра̀вен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
пълноправна, пълноправно, мн. пълноправни, прил. Който притежава всички права според закона. Пълноправен собственик. Пълноправен гражданин.
Грешни изписвания (7)
- палноправен
- палноправин
- палнуправен
- палнуправин
- пълноправин
- пълнуправен
- пълнуправин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | пъл-ноп-ра-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | пъл-ноп-рав-ния | ||
| пълен член | пъл-ноп-рав-ни-ят | ||
| ж. р. | пъл-ноп-рав-на | ||
| членувано | пъл-ноп-рав-на-та | ||
| ср. р. | пъл-ноп-рав-но | ||
| членувано | пъл-ноп-рав-но-то | ||
| мн. ч. | пъл-ноп-рав-ни | ||
| членувано | пъл-ноп-рав-ни-те | ||