безпрецедентен

Речник на българския език

безпрецедѐнтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безпрецедѐнтна, безпрецедѐнтно, мн. безпрецедѐнтни, прил. Който няма прецедент, небивал друг път. Безпрецедентен случай.

Грешни изписвания (15)

  • безпрецедентин
  • безпрецидентен
  • безпрецидентин
  • безприцедентен
  • безприцедентин
  • безприцидентен
  • безприцидентин
  • бизпрецедентен
  • бизпрецедентин
  • бизпрецидентен
  • бизпрецидентин
  • бизприцедентен
  • бизприцедентин
  • бизприцидентен
  • бизприцидентин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-п-ре-це-ден-тен
непълен член без-п-ре-це-ден-т-ния
пълен член без-п-ре-це-ден-т-ни-ят
ж. р. без-п-ре-це-ден-т-на
членувано без-п-ре-це-ден-т-на-та
ср. р. без-п-ре-це-ден-т-но
членувано без-п-ре-це-ден-т-но-то
мн. ч. без-п-ре-це-ден-т-ни
членувано без-п-ре-це-ден-т-ни-те