безпримерен

Речник на българския език

безпрѝмерен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безпрѝмерна, безпрѝмерно, мн. безпрѝмерни, прил. Който няма равен на себе си; изключителен. Безпримерен героизъм.

Грешни изписвания (7)

  • безпримерин
  • безпримирен
  • безпримирин
  • бизпримерен
  • бизпримерин
  • бизпримирен
  • бизпримирин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-п-ри-ме-рен
непълен член без-п-ри-мер-ния
пълен член без-п-ри-мер-ни-ят
ж. р. без-п-ри-мер-на
членувано без-п-ри-мер-на-та
ср. р. без-п-ри-мер-но
членувано без-п-ри-мер-но-то
мн. ч. без-п-ри-мер-ни
членувано без-п-ри-мер-ни-те