безподобен

Речник на българския език

безподо̀бен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безподо̀бна, безподо̀бно, мн. безподо̀бни, прил.
1. Който няма подобен на себе си; единствен. Той е безподобен в тая роля.
2. Пренебр. Изключителен, извънредно голям. Безподобно нахалство.

Грешни изписвания (7)

  • безподобин
  • безпудобен
  • безпудобин
  • бизподобен
  • бизподобин
  • бизпудобен
  • бизпудобин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-по-до-бен
непълен член без-по-доб-ния
пълен член без-по-доб-ни-ят
ж. р. без-по-доб-на
членувано без-по-доб-на-та
ср. р. без-по-доб-но
членувано без-по-доб-но-то
мн. ч. без-по-доб-ни
членувано без-по-доб-ни-те