изключѝтелен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
изключѝтелна, изключѝтелно, мн. изключѝтелни, прил.
1. Който е извън правилата; извънреден, специален. Изключителен случай. Изключително посещение.
2. Който надхвърля някаква степен; извънмерен. Изключителен човек. Изключителна красота. Изключително място.
нареч. изключѝтелно. Работи изключително добре.
1. Който е извън правилата; извънреден, специален. Изключителен случай. Изключително посещение.
2. Който надхвърля някаква степен; извънмерен. Изключителен човек. Изключителна красота. Изключително място.
нареч. изключѝтелно. Работи изключително добре.
Синоними
- особен, рядък, необикновен, единствен по рода си, специален, отделен, несравним, ненормален, безподобен, забележителен, неочакван, небивал
- извънреден, извънмерен, чрезмерен, голям, феноменален
- безпримерен, безпрецедентен
- великолепен, величествен, превъзходен, блестящ, разкошен, прекрасен, възхитителен, божествен, пищен
- неповторим, уникален
- ненадминат
- необичаен
Грешни изписвания (7)
- изключителин
- изключитилен
- изключитилин
- исключителен
- исключителин
- исключитилен
- исключитилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | из-к-лю-чи-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | из-к-лю-чи-тел-ния | ||
| пълен член | из-к-лю-чи-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | из-к-лю-чи-тел-на | ||
| членувано | из-к-лю-чи-тел-на-та | ||
| ср. р. | из-к-лю-чи-тел-но | ||
| членувано | из-к-лю-чи-тел-но-то | ||
| мн. ч. | из-к-лю-чи-тел-ни | ||
| членувано | из-к-лю-чи-тел-ни-те | ||