уника̀лен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
уника̀лна, уника̀лно, мн. уника̀лни, прил.
1. Който е единствен, неповторим. Уникална находка.
2. Прен. Който е оригинален, странен.
същ. уника̀лност, уникалността̀, ж.
1. Който е единствен, неповторим. Уникална находка.
2. Прен. Който е оригинален, странен.
същ. уника̀лност, уникалността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- онекален
- онекалин
- оникален
- оникалин
- унекален
- унекалин
- уникалин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | уни-ка-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | уни-кал-ния | ||
| пълен член | уни-кал-ни-ят | ||
| ж. р. | уни-кал-на | ||
| членувано | уни-кал-на-та | ||
| ср. р. | уни-кал-но | ||
| членувано | уни-кал-но-то | ||
| мн. ч. | уни-кал-ни | ||
| членувано | уни-кал-ни-те | ||