рода

Речник на българския език

1. рода̀ — съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

ж., само ед. Разг. Семейство, род или един представител от тях. Голяма рода сме. Той ми е рода.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • родъ
  • руда
  • рудъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ро-да
членувано ро-да-та
мн.ч. —
членувано —
звателна форма —

2. рода — ед. ч. непълен член

рода е производна форма на род (ед. ч. непълен член).

3. рода — бройна форма

рода е производна форма на род (бройна форма).

Връзки