рода

Речник на българския език

1. рода̀ съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

ж., само ед. Разг. Семейство, род или един представител от тях. Голяма рода сме. Той ми е рода.

Грешни изписвания (3)

  • родъ
  • руда
  • рудъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ро-да
членувано ро-да-та
мн.ч.
членувано
звателна форма

2. рода — ед. ч. непълен член

рода е производна форма на род (ед. ч. непълен член).

3. рода — бройна форма

рода е производна форма на род (бройна форма).