уникалност

Речник на българския език

уника̀лност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • онекалност
  • онекалнуст
  • оникалност
  • оникалнуст
  • унекалност
  • унекалнуст
  • уникалнуст
  • онекалнос
  • онекалнус
  • оникалнос
  • оникалнус
  • унекалнос
  • унекалнус
  • уникалнос
  • уникалнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уни-кал-ност
членувано уни-кал-ност-та
мн.ч. уни-кал-нос-ти
членувано уни-кал-нос-ти-те
звателна форма