разкошен

Речник на българския език

разко̀шен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

разкошна, разкошно, мн. разкошни, прил.
1. В който се забелязва разкош (в 1 и 2 знач. ).
2. Който е много красив; великолепен, изящен, бляскав.

Грешни изписвания (3)

  • разкошин
  • ръзкошен
  • ръзкошин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-ко-шен
непълен член раз-кош-ния
пълен член раз-кош-ни-ят
ж. р. раз-кош-на
членувано раз-кош-на-та
ср. р. раз-кош-но
членувано раз-кош-но-то
мн. ч. раз-кош-ни
членувано раз-кош-ни-те