великолепен

Речник на българския език

великолѐпен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

великолѐпна, великолѐпно, мн. великолѐпни, прил.
1. Разкошен, прекрасен, блестящ, красив. Великолепна сграда.
2. Който има изключителни качества; отличен. Великолепна книга. Великолепна музика.
нареч. великолѐпно. Чувствам се великолепно.
същ. великолѐпие, ср. Блесна с цялото си великолепие.

Грешни изписвания (15)

  • велеколепен
  • велеколепин
  • велекулепен
  • велекулепин
  • великолепин
  • великулепен
  • великулепин
  • вилеколепен
  • вилеколепин
  • вилекулепен
  • вилекулепин
  • виликолепен
  • виликолепин
  • виликулепен
  • виликулепин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ве-ли-ко-ле-пен
непълен член ве-ли-ко-леп-ния
пълен член ве-ли-ко-леп-ни-ят
ж. р. ве-ли-ко-леп-на
членувано ве-ли-ко-леп-на-та
ср. р. ве-ли-ко-леп-но
членувано ве-ли-ко-леп-но-то
мн. ч. ве-ли-ко-леп-ни
членувано ве-ли-ко-леп-ни-те